сряда, април 29, 2009
вторник, април 28, 2009
понеделник, април 27, 2009
сряда, април 22, 2009
събота, март 14, 2009
сряда, март 11, 2009
Каква е тайна на моите успехи при дамите когато бях по млад ;-)))
Много рано видях как грозновати момчета – китаристи имат доста добри успехи при девойките.
Понеже нямам прекрасни сини очи, несъм висок блондин с мускулесто тяло, трябваше доста да се мъча и само понякога, с триста зора, работата ставаше.
И затова много лесно се накарах да понауча да свиря 5-6 сълзливи песнички.
В точният момент, обикновено на купони към 2 сутринта, започвах моят "репортоар".
От тогава всичко беше доста по лесно...
Представлявам Ви моята топ песен (съблогърки да внимават, има опасност от влюбване)
;-))))
Понеже нямам прекрасни сини очи, несъм висок блондин с мускулесто тяло, трябваше доста да се мъча и само понякога, с триста зора, работата ставаше.
И затова много лесно се накарах да понауча да свиря 5-6 сълзливи песнички.
В точният момент, обикновено на купони към 2 сутринта, започвах моят "репортоар".
От тогава всичко беше доста по лесно...
Представлявам Ви моята топ песен (съблогърки да внимават, има опасност от влюбване)
;-))))
вторник, март 10, 2009
Емина


Снощи се прибирах късно от хамама
край бахчата китна минах на имама,
щом надзърнах вътре, на хлад под жасмина
с ибрика в ръката стоеше Емина.
Пуста опустяла! Хвала на имама,
не ще го посрами даже пред султана!
Как кръшно пристъпи и снага извии
ходжа с молитви не ще ме спаси.
Селям й продумах. Проклета съдбина,
не щя да ме чуе хубава Емина.
В ибрика си сребрен тя вода налива
из бахчата тръгна гюла да полива.
От клонака китен ветрец щом повя
гъстите й плитки мигом разпиля,
на сини зюмбюли лъхна й косатаа
на мен изви се вихър из главата.
Едва не погинах. Проклета съдбина,
към мен не пристъпи хубава Емина
с погледа си тъмен стрелна ме за кратко,
нехай, че по нея, луд лудея, братко.
Алекса Шантич
Превод: РусанкаЛяпова
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Синоћ, кад се вратих из топла хамама,
Синоћ, кад се вратих из топла хамама,
Прођох покраj баште старога имама;
Кад тамо, у башти, у хладу jасмина,
С' ибриком у руци стаjаше Емина.
Jа каква jе, пуста! Тако ми имана,
Стид jе не би било да jе код султана!
Па jош када шеће и плећима креће...
—Ни хоџин ми запис више помоћ неће!
Jа jоj назвах селам ал' мога ми дина
Не шће ни да чуjе лиjепа Емина,
Но у сребрен ибрик захитила воде
Па по башти ђуле заливати оде;
С грана вjетар духну па низ плећи пусте
Расплете jоj оне плетенице густе,
Замириса коса ко зумбули плави,
А мени се крену бурурет у глави!
Мало не посрнух, моjега ми дина,
Но мени не дође лиjепа Емина.
Само ме jе jедном погледала мрко,
Нити хаjе, алчак, што за њом црко'!..
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Алекса Шантич (1868-1924) Един от най-видните сръбски поети, родени, творили и живели в гр. Мостар, центъра на Херцеговина, е Алекса Шантич. Той е първият изтъкнат творец по времето на прелома към модерното развитие и в своята страна, и в цялата сръбска литература, поставяйки я в европейския модерен духовен коловоз. Заедно с Йован Дучич и Милан Ракич е най-значимият символист. Целият си живот прекарва в родния си Мостар. Учи търговия в Любляна и Триест, но после се отдава на литературата. Започва да пише рано и редактира литературното сп. “Зора”. Поезията му още отначало прави силно впечатление и той амбициозно започва да доказва своя талант именно с модерната си символистична лирика. По време на австрийската окупация за известно време емигрира в Италия, а през Първата световна война заради патриотичната си дейност властите неведнаж го преследват и арестуват. Мотивите на стиховете му са елегични, а основната част от темите му са любовни, патриотични и обществено актуални, поднесени по съвсем различен от традицията начин. Словото му се отличава с акварелна ведрост и нежност, с многозначни символи и с общочовешко звучене. Самобитната му поезия оказва силно и съдбовно влияние върху цялата сръбска поезия. Алекса Шантич е автор и на няколко драми (“Анджелия”, “В мъглата”, “Хасанагиница”), в които лириката му дава основен отпечатък. Той е и един от най-добрите преводачи на немска поезия, особено на Хайне и Шилер.
Абонамент за:
Публикации (Atom)